Огледало на душата
В огледалото аз виждам всеки ден
едно лице, което не познавам.
Душата ми на туй лице е в плен,
а всеки ден аз бавно остарявам.
Аз искам да политна, но не мога -
в сърцето ми тежи една лъжа.
Крилете на душата в изнемога
сломиха се под тежката съдба.
Съдбата да живея с две лица -
едното непознато, като маска,
аз нося го за пред света,
приемам всяка хула като ласка.
Другото е огледало на душата,
в него се оглежда любовта,
няма място в него самотата,
отразява само красота.
Второто аз крия вътре в мен
и само нощем то изплува,
но дали от този дълъг плен
няма да изчезне, без да се сбогува?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стрелчева Всички права запазени