11 mar 2008, 14:15

Огледало от рубинени мечти

867 0 9

В огледало от рубинени мечти

виждам сбъднат сън -

преливащи смарагдови реки.

Може да е есен вън,

но в душата огънят гори.

Наситена е с аметистов цвят

и ангели в нея са дошли

от друг, вълшебен свят.

Раздават на всекиго от вас

по някой елмаз или опал,

за любителите има и топаз,

лунен камък и кристал.

Ето, скъпоценностите тук:

благородство, честност,

добра воля, силен дух,

милосърдие, сърдечност.

Поне една си запазете,

за да сте щастливи вечно.

Плодове вкусни ще берете,

ще се чувствате по-човечно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих! Прекрасни сравнения!Дано се срещат по-често да правят света по-хубав!
  • вкусни са плодовете с които ни даряваш...!!!!
    поздрави от сърце!!!!
  • дааа това са най-големите богатства,които един човек може да пази в себе си!поздрав!
  • Обичам тези камъни-нося ги като бижута. Дано ме направят така добродетелна,както пишеш,защото имам много кусури. Поздравления, Васко!
  • Направи ме щастлива...хубава идея...
    прекрасен стих! с много обич, Васко.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...