10 abr 2007, 14:22

Огнена жарава  

  Poesía
991 0 5

Страстта ми като лава ще стопи

вековната, замръзнала черупка!

И устремен към твойте галещи вълни

ще те обливам със любов и жар,

в очакване на твоята целувка...


Снежинки са твоите замръзнали сълзи,

на разплаканата вечност - нежна болка.

Докосвана от хиляди молещи очи -

сега божествена и тръпнеща си ти,

изпълнена с очакване, кралице моя.


С горещи ласки и милувки бих искал

изпод пепелта да изровя живата жарава!..

И пленник на твоята любов и страст

да прося не за милостиня,

а като огнена комета в теб да вляза!!!


Снагата ти е пламнала мечта,

в очакване да я погалят мойте пръсти.

Но ето, че догаря в багри вечерта,

а аз към тебе  устремен съм,

леден къс от айсберг  - в тебе искам да се пръсна!..


С наранени от взиране и лутане мечти

сега събираш ме огледан в твойто нежно тяло.

Пропуснати копнежи - нека премълчим...

Изваяна си от желания и страст,

частици от мига - днес събрани в невъзможно цяло...


С огнени, кървящи устни

вливам се във твойте ледени води!..

И сладостно поемаш моя вероломен тласък...

Плътта ти е искряща, заоблена луна,

а аз съм слънчев лъч, проникващ в теб със блясък...


Сега готова ли си да ме угасиш -

пламтяща, огнена жарава?

И в тебе тихо да ме приютиш,

страстта ми ненаситна утолила

и да ме превърнеш в ледена забрава?..


С изгарящи от допира тела,

топиш се, мойта жар поела,

а аз се вкаменявам и угасвам...

Отпуснат върху парещите ти гърди

във теб завинаги оставам...

 

 

© Юлиан Владимиров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Щастието е като морски пясък стиснат в шепата - докато го почувстваш и той - изтекъл :'( Благодаря ви моичета за хубавите думи!!!
  • Прелест!
  • Страстно..Палиш!
  • Така е, огън и лед като части на едното цяло! Гърне и похлупак! Щастлив си!
  • Прекрасен стих!
    Благодаря,че ни разреши да се докоснем до твоята кралица!
Propuestas
: ??:??