Огнена жарава
Страстта ми като лава ще стопи
вековната, замръзнала черупка!
И устремен към твойте галещи вълни
ще те обливам със любов и жар,
в очакване на твоята целувка...
Снежинки са твоите замръзнали сълзи,
на разплаканата вечност - нежна болка.
Докосвана от хиляди молещи очи -
сега божествена и тръпнеща си ти,
изпълнена с очакване, кралице моя.
С горещи ласки и милувки бих искал
изпод пепелта да изровя живата жарава!..
И пленник на твоята любов и страст
да прося не за милостиня,
а като огнена комета в теб да вляза!!!
Снагата ти е пламнала мечта,
в очакване да я погалят мойте пръсти.
Но ето, че догаря в багри вечерта,
а аз към тебе устремен съм,
леден къс от айсберг - в тебе искам да се пръсна!..
С наранени от взиране и лутане мечти
сега събираш ме огледан в твойто нежно тяло.
Пропуснати копнежи - нека премълчим...
Изваяна си от желания и страст,
частици от мига - днес събрани в невъзможно цяло...
С огнени, кървящи устни
вливам се във твойте ледени води!..
И сладостно поемаш моя вероломен тласък...
Плътта ти е искряща, заоблена луна,
а аз съм слънчев лъч, проникващ в теб със блясък...
Сега готова ли си да ме угасиш -
пламтяща, огнена жарава?
И в тебе тихо да ме приютиш,
страстта ми ненаситна утолила
и да ме превърнеш в ледена забрава?..
С изгарящи от допира тела,
топиш се, мойта жар поела,
а аз се вкаменявам и угасвам...
Отпуснат върху парещите ти гърди
във теб завинаги оставам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиан Владимиров Всички права запазени
