ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
14 jul 2011, 16:24

Огнена птица

  Poesía » Otra
1.3K 1 27

Понеси се в безкрая небесен

и душата ти - плясък в крила,

светъл лит ще пробуди от песен,

по-красив от вика на мечта...

 

Нека стенат под тебе душици,

недостойни за порива чист,

какавиди на дребни мушици,

не познали  духовния вис...

 

И когато душата ти плаче

и от вятъра в тебе  - боли,

или гарван отнейде заграчи:

Ти не спирай, нагоре лети!!!

 

И от Слънцето пий жар-водица -

шепот тих, прероден в светлина,

превърни се във огнена птица -

свий гнездо нейде в дума добра...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • katerina- (Катя Вангелова)
    katerina- (Катя Вангелова)
    Показа огнения духПоздрави и хубави слънчеви дни
  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Мария, Джейни - за мен е чест, че ми гостувате...
    Хубав да е денят ви!
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    " ...този стих е посветен на ранената поетична душа (по-принцип), за болките в нас,..." - Ех, Михаил...болките никога няма да стихнат, но летежът в безкрая небесен е най - чудната, хубава песен!
    Още веднъж поздравления за гнездото от дума добра!
  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Татяна, благодаря ти за съпричастието!
  • tanyavd (Татяна Борисова)
    tanyavd (Татяна Борисова)
    Да, душата е птица в полет. Поздравления за порива.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0