ОГНЕНО ЗАЙЧЕ

Зимна нощ е. Безснежен студ и мраз. Навън

обвива безлунна тъмнина земята.

Във стаята горещо е. В вълшебен сън

повежда баба със приказки децата.

В ъгъла се кипри печица желана,

залива стаята със кротка топлина.

От дупка на капака, ей по тавана,

танцува зайченце от светлина.

Зъл вятър вън напира и вилней,

а зайче огнено играе ли, играй.

Гледат очи, сърцето весело се смей...

Играй, танцувай, мило зайченце, безкрай!

Къде си ти сега, зайченце любимо?

Къде остана детски смях неповторим?

В миналото ти остана като живо,

спомен от скъп, най-скъп за мен, така незрим.

Живеем в времена бързи и модерни,

в апартаменти с удобства, с вили, коли,

при все това ний на спомена сме верни,

за случка някоя от него ни боли.