Огненосиво
Кръгът се затваря в едно пълнолуние,
усещам студът как сковава пейзажа.
Сивият ден в тъмното бързо догаря,
нощта изплува от сълзите на мрака.
Животът прилича на мръсна угарка,
която самотна пълзи по паважа.
Прокрадва се сивото, лази навсякъде,
плътта ти разпръсва я есенен вятър.
Макар че денят е изпълнен със струпеи,
нощта е разядена от гнусна проказа,
разбираш, че всичко е спирка по пътя,
умираш и после напред продължаваш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петър Станев Todos los derechos reservados
