Огненосиво

26 may 2010, 13:21

Poesía » Otra

634 0 2

Кръгът се затваря в едно пълнолуние,
усещам студът как сковава пейзажа.
Сивият ден в тъмното бързо догаря,
нощта изплува от сълзите на мрака.
Животът прилича на мръсна угарка,
която самотна пълзи по паважа.
Прокрадва се сивото, лази навсякъде,
плътта ти разпръсва я есенен вятър.
Макар че денят е изпълнен със струпеи,
нощта е разядена от гнусна проказа,
разбираш, че всичко е спирка по пътя,
умираш и после напред продължаваш.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Arogarn (Калин Кръстев)

2011-01-20T14:07:11+02:00

Рано или късно идва тъмното, не можем да му избягаме. Едно такова постоянно сиво, никакво, бездейно, и изведнъж става тъмно. Точно така.
angel_voice (Пепп)

2010-05-26T14:50:37+03:00

умираш и после напред продължаваш.
Това е една от любимите ми мисли.Тя е на Омуртаг- "Всеки ден по малко умираме! И когато престанем да умираме,спираме да живеем"
Поздрави!