20 abr 2007, 15:16

Ограбена 

  Poesía
1150 0 10
Ограбена

Аз викам за помощ - Ела!
Тишината отеква в сърцето.
В очите ми скръб и тъга.
Ограбена птица - Душата!

Защо ли те чакам?!? Не знам!
Защо ли сърцето си дадох?!?!
А ти като скитник в студа,
погледна ме, сграбчи го и се затича.

Аз бягах след тебе в снега.
Следи и в небето оставях.
За огънче молих в студа,
но пепел намирах в сърцето!

Ограбена, пуста, но вярваща
душата ми търси душа.
След студения обръч на Зимата
очаква, очаква Топлина!

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво
  • Вили Тодоров, благодаря ти за думите! Така или иначе аз не се занимавам с писане като професия и дори и не пиша често, но като ме връхлети музата и думите сами се изплискват на листа. Дали някой ще ме оцени с добри оценки или напротив, за мен не е от значение, защото аз така или иначе ще продължа да следвам чувствата и емоциите в себе си! Благодаря ти още веднъж!
  • Бъди себе си и не обръщай внимание на цифричките тук! Защото само ако си винаги самата себе си, всичко което вършиш или изживяваш, ще е истинско!
  • Благодаря ви за топлото посрещане!
  • Добре дошла!!!
  • Хареса ми и на мен, Ели!!!
    Поздрави и добре дошла!!!
  • Момичета, много ви благодаря за оценките и се радвам, че съм успяла да ви докосна!
    Това ми е много любимо стихотворение. Наистина е написано с много чувство и е напълно истинтско!
  • Много ми хареса, Ели!
    Поздрави и добре дошла!
  • Успешен дебют!
    Поздрав!
  • Много красиво и истинско !
    Успехи
Propuestas
: ??:??