20.04.2007 г., 15:16

Ограбена

Поезия

1.4K 0 10

Ограбена

Аз викам за помощ - Ела!
Тишината отеква в сърцето.
В очите ми скръб и тъга.
Ограбена птица - Душата!

Защо ли те чакам?!? Не знам!
Защо ли сърцето си дадох?!?!
А ти като скитник в студа,
погледна ме, сграбчи го и се затича.

Аз бягах след тебе в снега.
Следи и в небето оставях.
За огънче молих в студа,
но пепел намирах в сърцето!

Ограбена, пуста, но вярваща
душата ми търси душа.
След студения обръч на Зимата
очаква, очаква Топлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ustremena_ptica (Диа-непокорна)

Много е хубаво

2007-05-04T13:44:52+03:00
kadrokosa (Елица)

Вили Тодоров, благодаря ти за думите! Така или иначе аз не се занимавам с писане като професия и дори и не пиша често, но като ме връхлети музата и думите сами се изплискват на листа. Дали някой ще ме оцени с добри оценки или напротив, за мен не е от значение, защото аз така или иначе ще продължа да следвам чувствата и емоциите в себе си! Благодаря ти още веднъж!

2007-04-23T09:55:08+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

Бъди себе си и не обръщай внимание на цифричките тук! Защото само ако си винаги самата себе си, всичко което вършиш или изживяваш, ще е истинско!

2007-04-21T16:56:57+03:00
kadrokosa (Елица)

Благодаря ви за топлото посрещане!

2007-04-21T15:52:08+03:00
velina (Велина)

Добре дошла!!!

2007-04-20T22:52:37+03:00