Отредено
Какво делим?... Думите ли, що ли?
Кой как изписва чувства и любов!?
Навлизаме във чужди коловози,
надули клаксоните до възбог.
Отричаме, оборваме, злословим,
забравили за истина една,
че път върви се винаги изправен,
че чест се носи в праведна душа.
Под слънцето за всеки място има,
уроците да учи без вини,
ненужни са ни римите сравними,
щом мислите различни са, нали?
И словото ни – свише подарено,
да ползваме със разум, за добро.
Да пали огън, тъй е отредено,
с искрицата на светлото перо.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
