11 янв. 2017 г., 19:17

Отредено

1.2K 4 14

Какво делим?... Думите ли, що ли?
Кой как изписва чувства и любов!?
Навлизаме във чужди коловози,
надули клаксоните до възбог.

Отричаме, оборваме, злословим,
забравили за истина една,
че път върви се винаги изправен,
че чест се носи в праведна душа.

Под слънцето за всеки място има,
уроците да учи без вини,
ненужни са ни римите сравними,
щом мислите различни са, нали?

И словото ни – свише подарено,
да ползваме със разум, за добро.
Да пали огън, тъй е отредено,
с искрицата на светлото перо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Нищо, че за някой съм неграмотна или не на нивото на "великите поети", мое право като пишеща е да изразя позицията си.

 Този стих е зов за толерантност. Последните дни се разразиха безсмислени борби, кой как пише, колко е грамотен, защо го четат. А всичко е простичко! Живеем в демократична страна и имаме право да изразим себе си! Заредени ли сме с любов и положителна енергия, това привлича хората, защото всички имаме нужда от човешка топлина и уют! Затова, скъпи хора, давайте любов, тя е много по-важна от перфектно изписаните стихове! И апелът ми е, да се учим и се състезаваме единствено със себе си!

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви! Разплакахте ме! Благодарна съм на Бог, че има хора като вас с чисти души!
    Бъдете благословени!
  • "... път върви се винаги изправен,
    ... чест се носи в праведна душа."

    Много правдиви думи си изрекла, Таня.
    Поздрав!
  • Да, за всеки има място под слънцето.
    А в твоите думи винаги е имало много доброта.
  • Таня не обръщай внимание на "дребните душици". Тях винаги ги е имало и ще ги има, но след тях ще остане единствено злобата... Пиши, защото го МОЖЕШ и РАДВАШ с поезията си, а това е много по-важно!
  • Стих - камбана!...Споделям мнението ти, Таня!...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...