8 abr 2007, 16:19

Огън и лед

  Poesía
1.1K 0 1

 

Огън и лед


Замръзвам или изгарям?

Какво е в душата ми?

От този огън всичко забравям.

А ледът сковава устните ми.

Кожата ми е болезнено чувствителна.

Ръцете ми - някак изстинали.

Всяка мисъл е сякаш безсмислена.

Дробовете ми - някак застинали.

Очите ми нищо не виждат.

Косите ми мрежа на паяк са.

Ушите ми нищо не чуват.

Думите са пара във въздуха.

В сърцето ми огън и жупел е.

На душата все по-тежко й става.

В очите си виждам ясно желание.

Във вените бавно потича лава.

И нищо в мен вече не функционира,

изгорено от огън или сковано във лед.

Само една мисъл в мен напира -

Аз силно желая Теб!!!


Кремена Кънчева Кънчева 18г.

26.12.2005год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Д-р Кремена Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • изгорено от огън или сковано във лед.....


    ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ПИШЕШ, ИМАШ ТАЛАНТ...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...