Огън и лед
Замръзвам или изгарям?
Какво е в душата ми?
От този огън всичко забравям.
А ледът сковава устните ми.
Кожата ми е болезнено чувствителна.
Ръцете ми - някак изстинали.
Всяка мисъл е сякаш безсмислена.
Дробовете ми - някак застинали.
Очите ми нищо не виждат.
Косите ми мрежа на паяк са.
Ушите ми нищо не чуват.
Думите са пара във въздуха.
В сърцето ми огън и жупел е.
На душата все по-тежко й става.
В очите си виждам ясно желание.
Във вените бавно потича лава.
И нищо в мен вече не функционира,
изгорено от огън или сковано във лед.
Само една мисъл в мен напира -
Аз силно желая Теб!!!
Кремена Кънчева Кънчева 18г.
26.12.2005год.
© Д-р Кремена Кънчева Todos los derechos reservados
ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ПИШЕШ, ИМАШ ТАЛАНТ...