Огън и лед

Замръзвам или изгарям?

Какво е в душата ми?

От този огън всичко забравям.

А ледът сковава устните ми.

Кожата ми е болезнено чувствителна.

Ръцете ми - някак изстинали.

Всяка мисъл е сякаш безсмислена.

Дробовете ми - някак застинали.

Очите ми нищо не виждат.

Косите ми мрежа на паяк са.

Ушите ми нищо не чуват.

Думите са пара във въздуха.

В сърцето ми огън и жупел е.

На душата все по-тежко й става.

В очите си виждам ясно желание.

Във вените бавно потича лава.

И нищо в мен вече не функционира,

изгорено от огън или сковано във лед.

Само една мисъл в мен напира -

Аз силно желая Теб!!!

Кремена Кънчева Кънчева 18г.

26.12.2005год.