Огън ме пари

Огън ме пари всеки ден... ей така, нарочно.
Гори навсякъде той, без да пита изобщо.
Не желае душа ми, сърце ми,
иска просто да горя на части,
да изпепелява бавно в мене всяко здраво място.
Кой си ти? Какво желаеш? Защо ме мъчиш всеки ден?
Кой разпалва те, кажи ми, и те праща все при мен?
Спомени и жарко лято мен ме пращат всеки ден,
там остана и момчето, дето пали този огън в теб.
На пепел ще станеш, момиче, това заръча той на мен,
да тлееш бавно все по него, да гаснеш като свещ.
Не ще се спре, момиче, той е огън, ти си само вещ,
която като малко цвете ще пречупи подир някой ден.
Изтръгвай и хвърляй си сърце в жарта по-бързо,

да се свърши този ад, че не мога вече да те гледам
как гориш и страдаш за един нехаещ непознат.