Огън ме пари всеки ден... ей така, нарочно.
Гори навсякъде той, без да пита изобщо.
Не желае душа ми, сърце ми,
иска просто да горя на части,
да изпепелява бавно в мене всяко здраво място.
Кой си ти? Какво желаеш? Защо ме мъчиш всеки ден?
Кой разпалва те, кажи ми, и те праща все при мен?
Спомени и жарко лято мен ме пращат всеки ден,
там остана и момчето, дето пали този огън в теб.
На пепел ще станеш, момиче, това заръча той на мен,
да тлееш бавно все по него, да гаснеш като свещ.
Не ще се спре, момиче, той е огън, ти си само вещ,
която като малко цвете ще пречупи подир някой ден.
Изтръгвай и хвърляй си сърце в жарта по-бързо,

да се свърши този ад, че не мога вече да те гледам
как гориш и страдаш за един нехаещ непознат.