Sep 2, 2014, 12:36 PM

Огън ме пари

  Poetry » Love
438 0 0

Огън ме пари всеки ден... ей така, нарочно.
Гори навсякъде той, без да пита изобщо.
Не желае душа ми, сърце ми,
иска просто да горя на части,
да изпепелява бавно в мене всяко здраво място.
Кой си ти? Какво желаеш? Защо ме мъчиш всеки ден?
Кой разпалва те, кажи ми, и те праща все при мен?
Спомени и жарко лято мен ме пращат всеки ден,
там остана и момчето, дето пали този огън в теб.
На пепел ще станеш, момиче, това заръча той на мен,
да тлееш бавно все по него, да гаснеш като свещ.
Не ще се спре, момиче, той е огън, ти си само вещ,
която като малко цвете ще пречупи подир някой ден.
Изтръгвай и хвърляй си сърце в жарта по-бързо,

да се свърши този ад, че не мога вече да те гледам
как гориш и страдаш за един нехаещ непознат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...