Родих се с очи,

в които блещукаха звезди.

С усмивка озарена от нестихващ смях.

Наяве създавах вселени.

На сън пътувах из всяка от тях.

В душата ми бе цветна пролет,

усещах тялото си нежно и топло като лято.

Денем сънувах, че съм птица в полет,

сърцето ми бе облято в чисто злато.

После светлината изведнъж угасна и топлината в лед застина.

Студ скова душата и мрак обгърна в сърцето всяка истина.

Но ето, че в мрака роди се нова звезда.

Светкавица прониза таз мъртвешка тишина.

Като проблясък сред гъста тъма.

Умът надви страха и тъгата обузда.

Като огън в леда,

ще се науча отново да горя.

Като искра сред студена пепел,

ще създам пламък и ще го превърна в светлина.

Като необуздана стихия в мрака собствен ще връхлетя.

Като Ново Слънце ще изгрея и сред звездите отново ще летя!