11.01.2025 г., 20:07  

Огън в леда

330 0 0

Родих се с очи,

в които блещукаха звезди.

С усмивка озарена от нестихващ смях.

Наяве създавах вселени.

На сън пътувах из всяка от тях.

В душата ми бе цветна пролет,

усещах тялото си нежно и топло като лято.

Денем сънувах, че съм птица в полет,

сърцето ми бе облято в чисто злато.

После светлината изведнъж угасна и топлината в лед застина.

Студ скова душата и мрак обгърна в сърцето всяка истина.

Но ето, че в мрака роди се нова звезда.

Светкавица прониза таз мъртвешка тишина.

Като проблясък сред гъста тъма.

Умът надви страха и тъгата обузда.

Като огън в леда,

ще се науча отново да горя.

Като искра сред студена пепел,

ще създам пламък и ще го превърна в светлина.

Като необуздана стихия в мрака собствен ще връхлетя.

Като Ново Слънце ще изгрея и сред звездите отново ще летя!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Lia A.K. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...