9 abr 2005, 0:13

Огънят на вдъхновението

Poesía

1.8K 0 5

Не позволявай да изстине огънят на вдъхновението.

Разпалвай непрестанно пламъка му чист.

То води ни през праговете на вълнението

към точния баланс на всеки стих.

Поетът трябва винаги да бъде влюбен

или с ненавист люта да пламти.

Без любовта или омразата поетът е изгубен.

Гласът на лирата във него няма да звучи.

Да бъдем уравновесени, мъдростта ни повелява,

но без емоции поезията не върви.

Така поетът и мъдрецът в мен се съчетават,

когато пламъкът на любовта гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Liudmil (Людмил Стоянов)

Частично описание относно мислите ми. Много е хубаво!

2010-05-07T18:14:11+03:00
Jolly_Roger (Рефицул)

обичам случайните стихове, винаги попадам на нещо хубаво

2007-07-23T23:15:38+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Чета скрити мисли Нищо не ми убягва понякога и без да искам - не биваше да го съкращаваш - изворчето е много мило и от него ромоли, ромоли капчи слово родени от вдъхновението
Така е с медитативните усещания.

2005-04-09T22:28:26+03:00
shravac (Никола Берчев)

Как отгатна, Йоанна? Тук имаше действително подобно нещо, но го съкратих.
"Затуй усмивка прелестна и мила
към мене с поглед ясен отправи.
Тя вдъхва в мен онази чудодейна сила,
която кара изворът на вдъхновението да струи."

2005-04-09T22:16:43+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Ех, че ме накара да се усмихна - и нека вдъхновението като извор да струи от теб - така свежо и приятно

2005-04-09T19:32:19+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0