Огънят на вдъхновението

Поезия

1.8K 0 5

Не позволявай да изстине огънят на вдъхновението.

Разпалвай непрестанно пламъка му чист.

То води ни през праговете на вълнението

към точния баланс на всеки стих.

Поетът трябва винаги да бъде влюбен

или с ненавист люта да пламти.

Без любовта или омразата поетът е изгубен.

Гласът на лирата във него няма да звучи.

Да бъдем уравновесени, мъдростта ни повелява,

но без емоции поезията не върви.

Така поетът и мъдрецът в мен се съчетават,

когато пламъкът на любовта гори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Liudmil (Людмил Стоянов)

Частично описание относно мислите ми. Много е хубаво!

2010-05-07T18:14:11+03:00
Jolly_Roger (Рефицул)

обичам случайните стихове, винаги попадам на нещо хубаво

2007-07-23T23:15:38+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Чета скрити мисли Нищо не ми убягва понякога и без да искам - не биваше да го съкращаваш - изворчето е много мило и от него ромоли, ромоли капчи слово родени от вдъхновението
Така е с медитативните усещания.

2005-04-09T22:28:26+03:00
shravac (Никола Берчев)

Как отгатна, Йоанна? Тук имаше действително подобно нещо, но го съкратих.
"Затуй усмивка прелестна и мила
към мене с поглед ясен отправи.
Тя вдъхва в мен онази чудодейна сила,
която кара изворът на вдъхновението да струи."

2005-04-09T22:16:43+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Ех, че ме накара да се усмихна - и нека вдъхновението като извор да струи от теб - така свежо и приятно

2005-04-09T19:32:19+03:00