shravac (Никола Берчев)
10 43
9.04.2005 г., 0:13 ч.

Огънят на вдъхновението 

  Поезия
1522 0 5

Не позволявай да изстине огънят на вдъхновението.

Разпалвай непрестанно пламъка му чист.

То води ни през праговете на вълнението

към точния баланс на всеки стих.

 

Поетът трябва винаги да бъде влюбен

или с ненавист люта да пламти.

Без любовта или омразата поетът е изгубен.

Гласът на лирата във него няма да звучи.

 

Да бъдем уравновесени,  мъдростта ни повелява,

но без емоции поезията не върви.

Така поетът и мъдрецът в мен се съчетават,

когато пламъкът на любовта гори.

 

 

© Никола Берчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Частично описание относно мислите ми. Много е хубаво!
  • обичам случайните стихове, винаги попадам на нещо хубаво
  • Чета скрити мисли Нищо не ми убягва понякога и без да искам - не биваше да го съкращаваш - изворчето е много мило и от него ромоли, ромоли капчи слово родени от вдъхновението
    Така е с медитативните усещания.
  • Как отгатна, Йоанна? Тук имаше действително подобно нещо, но го съкратих.
    "Затуй усмивка прелестна и мила
    към мене с поглед ясен отправи.
    Тя вдъхва в мен онази чудодейна сила,
    която кара изворът на вдъхновението да струи."



  • Ех, че ме накара да се усмихна - и нека вдъхновението като извор да струи от теб - така свежо и приятно
Предложения
: ??:??