31 oct 2004, 19:41

Океан от Сълзи

  Poesía
1.8K 0 8

Океан от Сълзи

Очите ми се пълнят със сълзи
след срещата ни в този слънчев ден
душата ти направо ме плени
и грабна моето сърце във плен.

Очите ми се пълнят със сълзи
при мисълта че няма утре пак
да срещна твоите очи
и чувствам се като дете във мрак.

Очите ми се пълнят със сълзи
че днеска ти не си до мен
и чувствам дяволски лози
че хващат тялото ми в плен.

Очите ми се пълнят със сълзи
но зная в мен бие борбено сърце
то дяволът ми ще срази
и пак ще срещна твоите очи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...