Oct 31, 2004, 7:41 PM

Океан от Сълзи

  Poetry
1.8K 0 8

Океан от Сълзи

Очите ми се пълнят със сълзи
след срещата ни в този слънчев ден
душата ти направо ме плени
и грабна моето сърце във плен.

Очите ми се пълнят със сълзи
при мисълта че няма утре пак
да срещна твоите очи
и чувствам се като дете във мрак.

Очите ми се пълнят със сълзи
че днеска ти не си до мен
и чувствам дяволски лози
че хващат тялото ми в плен.

Очите ми се пълнят със сълзи
но зная в мен бие борбено сърце
то дяволът ми ще срази
и пак ще срещна твоите очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...