^Azrael^ (Станислав Георгиев) ^Azrael^ (Станислав Георгиев)
43
Oct 31, 2004, 7:41 PM

Океан от Сълзи

  Poetry
1.8K 0 8

Океан от Сълзи

Очите ми се пълнят със сълзи
след срещата ни в този слънчев ден
душата ти направо ме плени
и грабна моето сърце във плен.

Очите ми се пълнят със сълзи
при мисълта че няма утре пак
да срещна твоите очи
и чувствам се като дете във мрак.

Очите ми се пълнят със сълзи
че днеска ти не си до мен
и чувствам дяволски лози
че хващат тялото ми в плен.

Очите ми се пълнят със сълзи
но зная в мен бие борбено сърце
то дяволът ми ще срази
и пак ще срещна твоите очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Георгиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0