8 feb 2008, 14:20

Омагьосана

  Poesía
1K 0 1

Боли, а нямам рана

 

Кървя, а кръв и капчица не руква.

Живея, ала що живот е туй,

когато твоят поглед син

през мене вижда друга?

 

Целувам, ала сън е туй.

Прегръщам, но ръцете ми остават празни.

Обичам те, но смисъл няма, знам,

щом моят влюбен поглед теб те дразни.

 

Магия – туй си ми направил.

Проклинам те, щом сам ти мен прокле.

Сърце – стани на камък.

За чувства нежни вече забрави!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Жечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...