9 mar 2008, 16:12

Омраза

Poesía » Otra

1.1K 0 6

Омраза огромна в себе си таим,
в мрака загледани, безмълвно стоим,
не казваме нищо и мълчим безвъзвратно,
искаме времето да върнем обратно.

Уж ме обичаш, а в земята, поглед забил,
не ме поглеждаш, с мен си се простил…
Омраза огромна таиш ти към мен,
навъсен и мрачен е сивият ден.

Но омразата черна е грозна птица,
признавам, че не съм чиста светица,
но те обичах, това е моят грях,
а огънят нявгашен сега е шепа прах…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aLmA_mUeRtA (Ив)

Много често любовта се превръща в омраза! И тази омраза е също толкова силна, колкото и любовта! Но разликата е, че омразата убива любовта! Поздрави за стиха!

2008-04-12T23:57:23+03:00
valani (ВАЛЕНТИНА СПИРОВА)

Прекрасен стих,много вълнуващ!!!

2008-03-23T14:56:42+02:00
face04 (Таня Кирилова)

Тъжен,но хубав стих!Поздрав от мен с усмивка!

2008-03-09T20:01:32+02:00
vanesa_crazy (Ванеса)

...не казваме нищо и мълчим безвъзвратно,
искаме времето да върнем обратно...."

Поздрави!

2008-03-09T17:35:16+02:00
Queen_of_Dreamland (Наталия)

" Но омразата черна е грозна птица..."

Много е грозна даже омразата, така че недей да я таиш повече в себе си и ще видиш колко по-хубав и усмихнат ще стане денят Поздрав!

2008-03-09T17:14:44+02:00