crazy_val (Валето)
13 18
Mar 9, 2008, 4:12 PM

Омраза 

  Poetry » Other
806 0 6
Омраза огромна в себе си таим,
в мрака загледани, безмълвно стоим,
не казваме нищо и мълчим безвъзвратно,
искаме времето да върнем обратно.

Уж ме обичаш, а в земята, поглед забил,
не ме поглеждаш, с мен си се простил…
Омраза огромна таиш ти към мен,
навъсен и мрачен е сивият ден.

Но омразата черна е грозна птица,
признавам, че не съм чиста светица,
но те обичах, това е моят грях,
а огънят нявгашен сега е шепа прах…

© Валето All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много често любовта се превръща в омраза! И тази омраза е също толкова силна, колкото и любовта! Но разликата е, че омразата убива любовта! Поздрави за стиха!
  • Прекрасен стих,много вълнуващ!!!
  • Тъжен,но хубав стих!Поздрав от мен с усмивка!
  • ...не казваме нищо и мълчим безвъзвратно,
    искаме времето да върнем обратно...."

    Поздрави!
  • " Но омразата черна е грозна птица..."

    Много е грозна даже омразата, така че недей да я таиш повече в себе си и ще видиш колко по-хубав и усмихнат ще стане денят Поздрав!
  • Тъжен,но хубав стих!Поздрав!
Random works
: ??:??