6 dic 2005, 21:16

ОМРЪЗНА МИ...

  Poesía
1.2K 0 6
Омръзна ми обич да давам,
а да получавам все "полу-любов",
омръзна ми и от "полу-приятели",
дето зад гърба копаят ми гроб...
и питам се... Край няма ли?,
за какво ми е "полу-живот"?.
Омръзна ми да чакам нощите,
и щастлива да съм само във съня.
да го приемам като избавление
за да избягам от действителността.
Един и същи сън сънувам...
как хората живеем във хармония
и щастие и мир навред царят...
няма фалш и лицемерие
и със любов  изпълнен е света.
Но щом събудя се разбирам,
че  уви, било е само сън...
а днес отново ще се сблъскам
със "глутницата вълци" вън...
да, знам...борбата е жестока...
БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...