9 dic 2006, 20:25

Омръзна ми да мечтая!

  Poesía
1K 0 0

Вече толкова
дълги години
все чакам
и моля,
и плача
за малко...
любов!

Мъничко нежност,
топла прегръдка,
дума добра,
 мил поглед,
за да разбереш,
че все пак някой
го интерсува
 
Но не, всички
са все тъй
безразлични,
студени
и зли...

Започнах все
по-често да мечтая -
творях
 
си
приказки вълшебни
с хора мили и добри,
места,
където нямаше
враждебност,
нямаше интриги
и кавги...
Всяка нощ
във
 
този свят се аз
пренасях
и летях - щастлива,
волна,
ЖИВА!

Нямаше я вече
самотата и тъгата
на действителността -
там, във моя свят
си бях щастлива
и обичана такава,
каквато всъщност съм...

Така прекарах дни
...а може би...
години?
Кой знае,
аз бях тъй далече
 
от времето...
Аз ли бягах от него
или пък то от мен?


няма значение...
Но сега вече
 
разбрах -
не ми стигат
 
само
мечтите...

Искам реалността
да е мойта мечта,
животът да бъде
романтичната приказка...

Как и кога
ще
 
стане това
не искам да
гадая...

Но вече зная:
Омръзна ми да мечтая!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...