9.12.2006 г., 20:25 ч.

Омръзна ми да мечтая! 

  Поезия
673 0 0

Вече толкова
дълги години
все чакам
и моля,
и плача
за малко...
любов!

Мъничко нежност,
топла прегръдка,
дума добра,
 мил поглед,
за да разбереш,
че все пак някой
го интерсува
 
Но не, всички
са все тъй
безразлични,
студени
и зли...

Започнах все
по-често да мечтая -
творях
 
си
приказки вълшебни
с хора мили и добри,
места,
където нямаше
враждебност,
нямаше интриги
и кавги...
Всяка нощ
във
 
този свят се аз
пренасях
и летях - щастлива,
волна,
ЖИВА!

Нямаше я вече
самотата и тъгата
на действителността -
там, във моя свят
си бях щастлива
и обичана такава,
каквато всъщност съм...

Така прекарах дни
...а може би...
години?
Кой знае,
аз бях тъй далече
 
от времето...
Аз ли бягах от него
или пък то от мен?


няма значение...
Но сега вече
 
разбрах -
не ми стигат
 
само
мечтите...

Искам реалността
да е мойта мечта,
животът да бъде
романтичната приказка...

Как и кога
ще
 
стане това
не искам да
гадая...

Но вече зная:
Омръзна ми да мечтая!

© Ели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??