5 may 2021, 23:38

Онези "малките неща"

  Poesía
1.3K 3 4

И тази сутрин се събудих

с едничка простичка мечта,

и днес във нещо да се влюбя

преди да падне пак нощта.

 

Да видя топлите очи на мама,

на татко закачливата усмивка.

Да става радостта ми по-голяма,

щом батковият смях не стихва.

 

На слънчевите зайчета играта

да гледам. И залеза. И танца на листата.

След летен дъжд как напоена е земята

и колко е красива пак дъгата.

 

И да, проблемите понякога са много.

Тъгата натежава като камък воденичен.

Но вий се не предавайте, ви моля,

че щастието е във нас и ни обича.

 

Да, то е във сърцето ни, в главата.

В усмивката на нашия любим, любима.

В смехът и в песните е на децата.

И в кучето, което казва "Разходи ме"!

 

И може да ми кажете "наивна"

или, че много приказки чета.

Аз просто вярвам - щастието идва

със радостта от "малките неща"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Тони! Радвам се, че и ти усещаш така "малките неща", които всъщност са големи и важни.
  • Прекрасно описание на "малките неща". Точно както ги чувствам и аз! Казваме им "неща" защото обикновено не са материални и не подлежат на еднозначно описание, но това ги прави още по-ценни.
  • Благодаря ти, Зиги! 😊 Да, има моменти, в които това се оказва трудно изпълнимо, но нека се опитаме. Има толкова много неща, на които да се радваме с пълно сърце! ☀️
  • Тъй е, Иве! Точно тъй!! Браво, страхотна творба! Аз също обожавам да се радвам на малките неща! Щастието носим в себе си, когато оценим всички онези неща, които имаме и на които можем да се радваме с благодарност! Поздравления!! 😊😍

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...