5.05.2021 г., 23:38

Онези "малките неща"

1.3K 3 4

И тази сутрин се събудих

с едничка простичка мечта,

и днес във нещо да се влюбя

преди да падне пак нощта.

 

Да видя топлите очи на мама,

на татко закачливата усмивка.

Да става радостта ми по-голяма,

щом батковият смях не стихва.

 

На слънчевите зайчета играта

да гледам. И залеза. И танца на листата.

След летен дъжд как напоена е земята

и колко е красива пак дъгата.

 

И да, проблемите понякога са много.

Тъгата натежава като камък воденичен.

Но вий се не предавайте, ви моля,

че щастието е във нас и ни обича.

 

Да, то е във сърцето ни, в главата.

В усмивката на нашия любим, любима.

В смехът и в песните е на децата.

И в кучето, което казва "Разходи ме"!

 

И може да ми кажете "наивна"

или, че много приказки чета.

Аз просто вярвам - щастието идва

със радостта от "малките неща"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Тони! Радвам се, че и ти усещаш така "малките неща", които всъщност са големи и важни.
  • Прекрасно описание на "малките неща". Точно както ги чувствам и аз! Казваме им "неща" защото обикновено не са материални и не подлежат на еднозначно описание, но това ги прави още по-ценни.
  • Благодаря ти, Зиги! 😊 Да, има моменти, в които това се оказва трудно изпълнимо, но нека се опитаме. Има толкова много неща, на които да се радваме с пълно сърце! ☀️
  • Тъй е, Иве! Точно тъй!! Браво, страхотна творба! Аз също обожавам да се радвам на малките неща! Щастието носим в себе си, когато оценим всички онези неща, които имаме и на които можем да се радваме с благодарност! Поздравления!! 😊😍

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...