10 sept 2008, 8:49

Онези празни дни 

  Poesía » De amor
830 0 3

Когато болката не спира,

когато всеки си отива,

тогава нищо не остава,

освен онази празна яма.

 

Когато слънцето в очите ти не грее,

а жестокостта с надменен смях се смее...

Когато смисълът се губи,

когато самотата иска пак да те погуби;

 

когато нищото погълне твоята душа

и виждаш само мрак в деня,

когато и луната веч не е утеха,

когато и звездите да изчезват взеха...

 

Дори и въздухът е станал на отрова

и не намираш в никого опора...

Когато всеки друг, но не и аз, ти липсва...

се сети, че някога и ти ме иска!

© Васко Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Някога празни, от позицията на времето, дано ДНЕС са се запълнили с Обич!
    !
  • Мерси
  • Много добро ... В любовта е винаги така за жалост ... Стихотворението е много добре ... Все пак брачеда го е писал ... Ай от мен 6
Propuestas
: ??:??