Онези празни дни
Когато болката не спира,
когато всеки си отива,
тогава нищо не остава,
освен онази празна яма.
Когато слънцето в очите ти не грее,
а жестокостта с надменен смях се смее...
Когато смисълът се губи,
когато самотата иска пак да те погуби;
когато нищото погълне твоята душа
и виждаш само мрак в деня,
когато и луната веч не е утеха,
когато и звездите да изчезват взеха...
Дори и въздухът е станал на отрова
и не намираш в никого опора...
Когато всеки друг, но не и аз, ти липсва...
се сети, че някога и ти ме иска!
© Васко All rights reserved.
за жалост ... Стихотворението е много добре ... Все пак брачеда го е писал ... Ай от мен 6