14 ago 2021, 22:17  

Онова видео за битите хора

  Poesía » Civil
1.1K 2 41

Насилие, грубост, побой

на онова видео се видя.

Губя хладнокръвие, покой,

че на битите никой не завидя.

Хайде сега, хора, помислете -

това ли искате да продължава -

да ви третират като псета,

или желаете нормална държава!?

 

Става въпрос за битите от полицията хора зад колоната на ЦУМ на протестите през миналата година.Бях просто потресен от жестоката саморазправа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки живее с различни степени на свобода, но не бива насилието над хора да се институционализира за една или друга уж благородна кауза. Насилието си е неоправдано, от който и ъгъл да го гледа човек. Браво за изразената гражданска позиция. Ако човек не казва какво мисли, как другите да разберат. Разбира се насилието над полицаи също е неоправдано като всяка друга форма на насилие.
  • Та, в сайта"Откровения", имате право на собствено мнение, в проза, стих или картина, реалността, е такава каквато я има. Но се хванах за главата от злобни езици, омразни под пояса ритници, политикански умотворения и жлъчни дразнения. Вярно ще излезе, че хората които творят поезия, не винаги са добри по душа, но това не е повод да режете до колене нечия глава. Уважавам всяка позиция на мислещ човек, по му приляга към настоящия век!
  • Не е до енергия, Ели.Сплотеност ви липсва и затова сте на такова дередже.Всеки дърпа чергата към себе си и няма оправия.Манталитета на нация та е тотално изкривен в резултат на онези пет века и ще трябва да си отидат още доста поколения, докато нещата се оправят.
  • Ами по-добре да се канализира енергията на народа в правилната посока. 😃
  • Недей, че ако те чуят " протестиращите"... Като нищо може наистина да се пръкне подобна организация.😆😆

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...