Небето сивооко и разплакано,
пропъжда с длан премръзналите птици
и лятото си тръгна недочакано,
фалшиво бляскат есенни жълтици.
Не ми се пише есенна поезия,
напомня ми за дълга, ледна зима.
Заспивам. Хибернация, амнезия....
Напролет ще си спомня, че ме има.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados