1 jul 2008, 19:07

Опасната жена

  Poesía
832 0 2

Разбрах - различна е от мен, на мястото тежала.

Тя винаги върви до теб, за миг не те оставя.

И вярна е била дори, друг не пожелала.

Душата си ще продаде, но теб не би те дала.

Тя изглежда вечно доволна.

Но не знае само, че мога:

Да постигам всичко, дето пожелая

и да покорявам, щом усетя края.

Да унищожавам всяка бариера...

Тя не знае, че опасната жена я дебне!

А знае ли, че в твоя сън гостенка съм често?

Жена такава като мен не се забравя лесно.

Но лесно може да руши, разбива, задушава...

Обречена е всяка, щом насреща се изправя!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Анна!За жалост в определен период бях приела този образ!От любов какво ли не правим?
  • Стиха е страхотен ,но дано не си героинята в него!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...