Опит за завръщане...
И де ги ония години?...
И кой ги разгони?... Защо?...
Във бъзе и тъжни руини
и птица не вие гнездо...
На припека гущери само
лениво изтягат се там,
а аз, като просяк съм хванал,
с ръце разтреперани, сам
да ровя и търся дали е
останало нещо от тях...
А вятър в руините вие
и хвърля в очите ми прах...
От него очите изгарят,
и глождят, и с болка сълзят...
... Затуй и не виждам навярно
в Ония години назад!...
Коста Качев
© Коста Качев Todos los derechos reservados