Опит за завръщане...
И де ги ония години?...
И кой ги разгони?... Защо?...
Във бъзе и тъжни руини
и птица не вие гнездо...
На припека гущери само
лениво изтягат се там,
а аз, като просяк съм хванал,
с ръце разтреперани, сам
да ровя и търся дали е
останало нещо от тях...
А вятър в руините вие
и хвърля в очите ми прах...
От него очите изгарят,
и глождят, и с болка сълзят...
... Затуй и не виждам навярно
в Ония години назад!...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
