1 sept 2006, 23:34

"Опора" 

  Poesía
671 0 0
Уморен глава полагаш
в топлия ми, нежен скут,
душата си ми даваш
да я сгрея в ледения студ.

Търсиш пак от мен опора
сгушен в слабите ръце
и унася те съня спокоен
в туптенето на моето сърце.

И в бълнувания сладки
тихичко, без глас мълвиш
колко много ме обичаш ти -
до болка как на мен държиш.

© Антоанета Тонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??