"Опора"
Уморен глава полагаш
в топлия ми, нежен скут,
душата си ми даваш
да я сгрея в ледения студ.
Търсиш пак от мен опора
сгушен в слабите ръце
и унася те съня спокоен
в туптенето на моето сърце.
И в бълнувания сладки
тихичко, без глас мълвиш
колко много ме обичаш ти -
до болка как на мен държиш.
в топлия ми, нежен скут,
душата си ми даваш
да я сгрея в ледения студ.
Търсиш пак от мен опора
сгушен в слабите ръце
и унася те съня спокоен
в туптенето на моето сърце.
И в бълнувания сладки
тихичко, без глас мълвиш
колко много ме обичаш ти -
до болка как на мен държиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Антоанета Тонева Todos los derechos reservados
