"Опора"

Sep 1, 2006, 11:34 PM

Poetry

648 0 0

Уморен глава полагаш
в топлия ми, нежен скут,
душата си ми даваш
да я сгрея в ледения студ.

Търсиш пак от мен опора
сгушен в слабите ръце
и унася те съня спокоен
в туптенето на моето сърце.

И в бълнувания сладки
тихичко, без глас мълвиш
колко много ме обичаш ти -
до болка как на мен държиш.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

"Опора"

Свързани произведения

Comments

Random works