Опора

Възроди ме ти от пепел, зная,
но не да съм щастлив.
Да изгоря отново
и да ида в Ада или Рая,
отде не се е върнал никой жив.
Битка с Любовта си няма аз да водя,
въпреки че ти вървиш по грешната следа,
но сигурна бъди в едно,
в живота трябва вярната опора,
наличието на истински баща.
Едно дете не знае милост,
затуй се мъчих толкоз време аз,
но ти не го разбра, Любима,
и каза: За Нас е късно - в този час.
Недей тъжи! Недей унива!
Аз винаги ще съм до теб.
До теб и мъничката наша "дива"
родена с Обич и Късмет!
И знай сега -
останем ли със тебе двама,
ще се родиш отново ти,
така че тримата с любов голяма
да сбъднем нашите мечти !

D.E.H.