10.03.2013 г., 19:00

Опора

741 0 0

Възроди ме ти от пепел, зная,
но не да съм щастлив.
Да изгоря отново
и да ида в Ада или Рая,
отде не се е върнал никой жив.
Битка с Любовта си няма аз да водя,
въпреки че ти вървиш по грешната следа,
но сигурна бъди в едно,
в живота трябва вярната опора,
наличието на истински баща.
Едно дете не знае милост,
затуй се мъчих толкоз време аз,
но ти не го разбра, Любима,
и каза: За Нас е късно - в този час.
Недей тъжи! Недей унива!
Аз винаги ще съм до теб.
До теб и мъничката наша "дива"
родена с Обич и Късмет!
И знай сега -
останем ли със тебе двама,
ще се родиш отново ти,
така че тримата с любов голяма
да сбъднем нашите мечти !

D.E.H.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Олег Деков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...