17 nov 2009, 22:36

Опорочен свят

  Poesía
557 0 0

По мотиви на Смирненски

 

 

Тя - пъпчиво кървяща, зловонна,
неповолна и страшна съдба,
безпощадната криза световна
в глад обрече милиони сърца.

Във гърдите ни кипнала злоба
безпардонно химери громи,
разрушава със ярост на роба
съградени от пясък мечти.

За каква ми трагичност говориш?
 То, трагичното, не е във мен
 и неволи във радост да сториш -
пак животът държи те във плен

на световните вечни заблуди,
 на помръкнала младост деня -
де царуват несгодите луди
 и порочен загива светът…

 

16.11.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...