17 nov 2009, 22:36

Опорочен свят

  Poesía
559 0 0

По мотиви на Смирненски

 

 

Тя - пъпчиво кървяща, зловонна,
неповолна и страшна съдба,
безпощадната криза световна
в глад обрече милиони сърца.

Във гърдите ни кипнала злоба
безпардонно химери громи,
разрушава със ярост на роба
съградени от пясък мечти.

За каква ми трагичност говориш?
 То, трагичното, не е във мен
 и неволи във радост да сториш -
пак животът държи те във плен

на световните вечни заблуди,
 на помръкнала младост деня -
де царуват несгодите луди
 и порочен загива светът…

 

16.11.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...