17 нояб. 2009 г., 22:36

Опорочен свят

553 0 0

По мотиви на Смирненски

 

 

Тя - пъпчиво кървяща, зловонна,
неповолна и страшна съдба,
безпощадната криза световна
в глад обрече милиони сърца.

Във гърдите ни кипнала злоба
безпардонно химери громи,
разрушава със ярост на роба
съградени от пясък мечти.

За каква ми трагичност говориш?
 То, трагичното, не е във мен
 и неволи във радост да сториш -
пак животът държи те във плен

на световните вечни заблуди,
 на помръкнала младост деня -
де царуват несгодите луди
 и порочен загива светът…

 

16.11.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...