17 нояб. 2009 г., 22:36

Опорочен свят

555 0 0

По мотиви на Смирненски

 

 

Тя - пъпчиво кървяща, зловонна,
неповолна и страшна съдба,
безпощадната криза световна
в глад обрече милиони сърца.

Във гърдите ни кипнала злоба
безпардонно химери громи,
разрушава със ярост на роба
съградени от пясък мечти.

За каква ми трагичност говориш?
 То, трагичното, не е във мен
 и неволи във радост да сториш -
пак животът държи те във плен

на световните вечни заблуди,
 на помръкнала младост деня -
де царуват несгодите луди
 и порочен загива светът…

 

16.11.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...