2 dic 2017, 16:36

Опрощаваща миналото

  Poesía » Otra
593 1 1

Когато камъкът
в гърлото,
събиращ всичко преглъщано,
под натиска вътрешен
на пеперуден замах,
се превърне на прах
от милион обещания,
като в сън
с предсказание
и ти разкрие гласа –
ти се ще да крещиш,
да раздираш вината,
с която мълчиш
един образ
едно име,
които болиш...;
ти се ще да раняваш
до кръв тази плът,
да смъкнеш и кожата,
изтръгвайки спомена
жигосан веднъж
и да почнеш да дишаш
дълбоко
и леко,
с отпуснати жили – 
без да стягаш сърцето,
с обърнати длани –
юмрукът разтворен,
готови за ласките
на новите спомени;
ти се ще да откъснеш
всички нервни рецептори
и заедно с чувствата
да захвърлиш и времето...

 

Но има само въздишка
на безкрайна умора,
опрощаваща миналото.

 

И си свободен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за силния стих, Надежда!Добавям в любими!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...