8 oct 2007, 8:58

Оптимистично

  Poesía
731 0 14
Може да убиеш съвестта си, вътреутробна,
може да лееш сълзи, но пак очи ще пламнат!

И влюбени, замечтани, чак надеждата се трогва,
а дъждът от звезди пак ще вали, с целувки жадни!

И когато смехът угасне с прекършен глас,
а усмивката от себе си се отчае,
ти ще изтръгнеш с корен всяко зло
и ще се радваш на живота и величаеш!

Без теб нищо няма да е същото,
липсва веселие и е тъй безрадостно
и приказката вълшебна е свършила,
а той чака ласката твоя, срещу своята!

У теб, веселият човек трябва да победи,
тъжният да премине в сенчестата зона!
Смеещи се очи да не плуват в сълзи,
а в твоите топли, единствени  мечтания!

Любов ли искаш или милосърдие
и думите се обляха вече в пот!
Мечтите са на брега на отминалите дни
и стигнаха до път, където си поемат дъх!

Няма илюзии...
Няма проза...
Има любов...
Има небе...
В края на пътя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...