тюркоаз
940 el resultado
Вървя и все вървя по своя път самичка,
пейзажи в мен носталгия просмукват.
Запях и чувствах с волността на птичка,
но питах се тревожно - защо е скучно.
В голяма къща съм стопанка малка, ...
  633 
Пъстро птиче в клоните видях.
Днес от юг ли долетя
или в студ си ти живяло?
Ето, иде пролет,
ще се радваш с братя и сестри, ...
  770 
Пресипнаха ми дните,
без зимен шал измръзнаха,
в живота ми наситен,
с мечтата ми несбъдната.
С разковниче надежда ...
  757 
Чак до първия сняг
ще те търся печално
и виня твоя свят,
и прегръдка прощална.
Ще преплувам морета - ...
  766 
Знам от приятели...
Жилава пръчка съм...
Нищо не струват
ни коне триста - яхнати,
нито пък - някакви дяволи. ...
  615 
От себе си се уча да живея,
перото как да не пресъхва,
да трепва от житейска одисея,
въздух живителен да вдъхвам.
Аз себе си измамих да живея, ...
  749 
Има лято в мене огнено,
нищо, че навън е още зима
от сняг надвесени са клоните,
а вятър стъпките замита.
Тих пожар е пламнал в мене, ...
  670 
Живея в разказвана приказка,
в която съзирам късмета
да съм родена и искана
жена, и все така цветна.
Живея в отминали празници, ...
  614 
Всеки има своя карма,
търси знаците по пътя си,
трябва дълго да пътува
изкушен от свят прекрасен.
Всеки има своя радост, ...
  584 
Дъждовен рай
Не коленича и не падам духом.
След краха идва новото начало.
Не си горя крилете напусто.
Благославям слънце за мен огряло. ...
  605 
Стара съм, но силна в тоя свят,
мразя очила в розов цвят.
Мами ме сладък, дъхав мед.
Гледам с добро - преди и след
всяка битка за насъщен хляб. ...
  610 
Една дума - не стига,
но стига ми един олтар -
Зорница да ме буди жива,
Вечерница да носи - дар.
Животът ме орисва, ...
  609 
Започва есен в мене да вали...
Животът си минава ей така,
безследно облак слънцето закри,
вървя и търся божия ръка.
И пак се лутат като вятъра игрив ...
  724 
Нека да дойде добрия вестоносец
и бликне руен дъжд, чиста сълза,
аз свободна да се рея в небесата,
а там да има слънце и цветя.
Нека с приказни песни да осъмвам, ...
  761 
Тръгна си лятото с уморени нозе
и палави сенки на толкова влюбени,
тъжни са чайките над разлюляно море,
тръгна си лятото от златните дюни.
С писък пресипнал и вечност на океан, ...
  618 
Колко ли мигове сме пропуснали,
в клетка затваряхме любовта,
колко ли нощи в студ зъзнехме,
криехме ключа на нейната врата.
Колко ли мигове сме си липсвали, ...
  692 
Радвам се, че още дишам,
истории, драми описвам,
как жална е тяхната участ,
пълна със скръб и ужас.
Радвам се, че вярата ми не секва, ...
  601 
Сигурно е от сезона да съм любопитна,
да търся рая нощем и да го изпитвам,
заедно с желания най-земни,
повярвах аз в романтика и песни.
Сигурно е от сезона с порив да те гушвам, ...
  646 
Искам да бягам по вълните
и да се гмуркам на дълбоко,
а на Орфей със лирата,
да съм същинска чучулига.
Искам да нося бяла риза, ...
  627 
Превръщам се в импресия,
атлазен кон съм яхнала,
река буйна съм нагазила,
водни пръски ме изгарят.
Превръщам се в илюзия, ...
  683 
И е любов самоуверена,
тече все самовлюбена,
нежен полъх, тих, нетленен,
сълза по мигла премрежена.
А по вечеря е - лунна пътека, ...
  775 
Лято - сезон за живеене,
с трепет те чакам, здравей,
лято, ти пак си край мене,
вино уханно налей.
Лято - театър на сенките, ...
  623 
Губя се когато падне мрак
и светлото от мен изчезва,
лутам се аз в собствен ад,
насън пропадам - в бездна.
Може да измислям този сън, ...
  644 
Ще искам от утре да не съм романтичка,
в простора да литвам неуморна,
сред градини да бъда и аз цвете,
а нощем звездно небе да ми свети.
Ще искам от утре да не съм поетична ...
  719 
Тъгувам за морски безбрежия,
за крясък на чайки разнежващ,
за плясък на морски вълнения,
тъгувам... и няма спасение.
Превръщам се в мъка безмерна, ...
  581 
Планетите ми предвещават -
нещо хубаво ще ти се случи,
като наивник им повярвах,
работа и живея, и не ми е скучно.
Не ми е скучно - дар имам от съдбата, ...
  652 
Колко малко на човек му трябва - само
къшей хлебец с топла дума, а той с вяра
ще пребъде в този свят измамен,
ще живее истински и с мяра.
Колко малко на човек му трябва - само ...
  601 
Толкова е хубаво да вярваш,
че пак цветята ще са цъфнали,
че жарко слънце ще ни сгрява,
в душите песни ще са звъннали.
Толкова е хубаво да знаеш, ...
  874 
Не пускай тъмата в сърцето и душата,
повярвай, всесилна е само любовта.
Приемай, че за теб е усмивката на съдбата,
посаждай в градината си - радостта.
Наливай в кристалните чаши - шампанско, ...
  590 
Октомври почна в мене да вали,
с неистов порив го очаквах
да стихнат непомръкнали сълзи,
октомври мъката си в мен изплака.
Отново ме изпълни с красота, ...
  633 
Не, не ме корете за моята любов,
с нея преплувам морета без брод,
под звездите танцувам изящен валс,
пия ефирен въздух със страст.
Приспива ме с приказки за лека нощ, ...
  598 
Поискай ме, когато се сипе сняг през зимата,
а ти налял си вино, запалил си камината,
повярвай, обичам тази зимна приказка
и вън луна да свети с усмивка призрачна.
Поискай ме, когато стихне есен ветровита, ...
  727 
Колко ли дълго се мятам напусто,
без думи, без дъх - не вярвам на лустро.
С камъни брашно не меля напразно
и съдбата си не тласкам към пропаст.
С храбри очи съм, с величава походка ...
  684 
Да тръгва вече лятото да гони вятъра,
да търси нашите надежди нейде свряни,
претръпнали пък ще сме ние с пламъка
от болка пареща, но сладка, святкаща.
И в пещ ли сме, където се стопяват думи морни, ...
  597 
Търсих пътища навред,
бягах от хал предишен,
давих моето сърце,
страх и мъка скрих аз в стих.
С вихрогонче тичах по поле ...
  647 
Не унивай, когато пред тебе чернее земята,
ветрове изсушават последната капчица влага
и превръщат в дрипава циганка цъфтящото лято,
а дъждът все не идва, посърнал го чакаш на прага.
Не унивай, когато те смазва забързан животът, ...
  897 
Искаш да съм твоя сбъдната мечта,
внимавай, стъпваш по най-острата скала.
Искаш мен да галиш в цъфналата ръж,
внимавай, влюбена съм в Робърт Бърнс.
Искаш да съм топло слънце през нощта, ...
  664 
Като принцеса те будя с целувка,
плъзва сълза като сладка милувка.
Ти море си с разлюлени къдрици,
сини очи - две възкръснали птици.
И все протягам ръце да те срещна ...
  736 
Изневиделица се появи, опи живота ми,
като резервен парашут отвори ми
най-пъстроликите усмихнати простори,
приземих се там - щастлива пред свода им.
Пробудих се и запечатах моя свят на длан, ...
  722 
Ще си вземем пак букет от пъстро лято,
разнолико - от камбанки разлюляно.
Ще въздишаме с мечти хвъркати
под налети с тежки гроздове чердаци.
Неусетно колелото на годината ...
  686 
Propuestas
: ??:??