http://www.youtube.com/watch?v=GTePij86JiI&feature=related
Орхидея тъй изящна, многоцветна,
в бяла орис безусловно ти се врекох.
В тропиците тръпнеща и неродена,
светлолюбива сянка твоя се нарекох.
Листех се в красиви на дъгата феи.
Цветовете сменях и пак се преродих.
Отразих се в три небесни орхидеи
и цъфтежа си безкрайно продължих.
Разрушително поливаше ме с ревност.
Неразбрано сложноцветна се оказах.
Давеща се в писъка на струя гневност.
Недостъпно-пожелана си останах.
Цветовете вехнеща не си обагрих.
Безпощадно ги обрече и изтръгна.
Съцветията в плачевен зов оставих
да чезнат. Нямам път да се завърна.
В безцветните години аз се молех.
Раздирах небесата непресъхнали -
дъжд от орхидеи в очите ти (да можех)
тънки нишки да намеря нарисувани.
***
Днес вятърът ми сътвори любовен блян.
В неувяхнал цвят го вплетох и го скрих.
От тичинките, тайно, обич пих без свян.
Орхидея в щастливи сълзи преоткрих.
26.12.2008
Jullie
© Юлия Димитрова Todos los derechos reservados