4 sept 2009, 10:25

Орис 

  Poesía
661 0 8

Във черен петък ли си ме родила,

та ме остави, майко, без късмет,

във черна люлка ли си ме люляла,

та ме намира мъката навред?

 

А може би орисници жестоки

орисали са тежко мойте дни,

или изплащам грехове дълбоки,

извършени от моите деди?

 

И няма, няма светлина в тунела,

не виждам даже лъч един,

по грешен път ли съм вървяла,

животът ми е черен като дим!

 

Дим, черен, непрогледен и отровен

превърна дните ми във тъмна нощ,

годините ми, клони обгорени,

на бавен огън, във разбита пещ!

 

С мечтите си, превърнати във пепел бялам

посипвам днеска своята глава,

надеждата далеч е отлетяла

и само болка има в наранената душа.

 

 

 

 

© Ракина Радева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??