Орис
Във черен петък ли си ме родила,
та ме остави, майко, без късмет,
във черна люлка ли си ме люляла,
та ме намира мъката навред?
А може би орисници жестоки
орисали са тежко мойте дни,
или изплащам грехове дълбоки,
извършени от моите деди?
И няма, няма светлина в тунела,
не виждам даже лъч един,
по грешен път ли съм вървяла,
животът ми е черен като дим!
Дим, черен, непрогледен и отровен
превърна дните ми във тъмна нощ,
годините ми, клони обгорени,
на бавен огън, във разбита пещ!
С мечтите си, превърнати във пепел бялам
посипвам днеска своята глава,
надеждата далеч е отлетяла
и само болка има в наранената душа.
© Ракина Радева All rights reserved.
!!!
