Орис моя
За тебе бих умряла
и бих се съживила.
Обичам кожата ти бяла
и усмивката ти мила.
Във тебе влюбена съм безнадеждно,
как искам ти да ме целунеш нежно.
Но не от обич огънят във мен пламти,
а от болка сърцето ми ще изгори.
Несподелената любов е злосторница една.
Тъга и самота, а може би – съдба.
„Наградата” ми е такава,
да тъна във забрава.
Но вечно аз ще те обичам, орис моя...
И завинаги ще си остана само твоя...
Посветено на най-прекрасния човек на тази земя
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Велина Todos los derechos reservados
