За тебе бих умряла
и бих се съживила.
Обичам кожата ти бяла
и усмивката ти мила.
Във тебе влюбена съм безнадеждно,
как искам ти да ме целунеш нежно.
Но не от обич огънят във мен пламти,
а от болка сърцето ми ще изгори.
Несподелената любов е злосторница една.
Тъга и самота, а може би – съдба.
„Наградата” ми е такава,
да тъна във забрава.
Но вечно аз ще те обичам, орис моя...
И завинаги ще си остана само твоя...
Посветено на най-прекрасния човек на тази земя
© Велина All rights reserved.
наистина се радвам, че произведенията ми се харесват voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
